Още през 1988 година се появяват първите опити за онлайн дискусии чрез отворени интернет протоколи като IRC (Internet Relay Chat). Този стандарт предлага базови възможности за обмен на съобщения между потребители в различни дискусионни канали. С течение на времето IRC се разширява с помощта на специализирани програми, известни като ботове, които автоматизират различни процеси в чатовете.
През същата година Масачузетският технологичен институт разработва Zephyr – семпъл и функционален протокол за комуникация, използван основно в академичните среди на САЩ. И двата протокола, въпреки своето значение за развитието на онлайн разговорите, остават базови, без сериозни механизми за удостоверяване на самоличността или управление на присъствието на потребителите, поради което се считат за форми на мигновени съобщения.
Публичен IM
Истинската революция в публичното използване на чат услуги започва през 1996 година с появата на Mirabilis и тяхната платформа ICQ. Това е първата система, която въвежда концепцията за личен списък с контакти, превръщайки общуването в мрежата в много по-организиран процес. Само две години по-късно, през 1998 година, Mirabilis е закупена от гиганта AOL Time Warner, което допълнително увеличава популярността на услугата.
Същата година се ражда и друг важен проект – Jabber. Това е безплатен и отворен протокол, който полага основите на съвременната XMPP технология, използвана и до днес от клиенти като Gajim. В същия период Китай създава QQ – затворен протокол, вдъхновен от успеха на ICQ.
След като ICQ става глобален феномен, много компании започват да разработват свои собствени системи за мигновени съобщения. Сред тях са Yahoo! Messenger (стартирал през 1998 година), MSN Messenger на Microsoft (от 1999 година) и полският Gadu-Gadu (започнал през 2000 година). Основната цел на тези платформи е била да изградят масова потребителска база, към която по-късно да предлагат реклама и допълнителни платени услуги.
До 2002 година броят на потребителите на услуги за мигновени съобщения достига впечатляващите 360 милиона души в световен мащаб. Въпреки огромната популярност на тези услуги, тяхната основна слабост е липсата на съвместимост между различните протоколи и платформи. За разлика от електронната поща, където стандартите позволяват лесна комуникация между различни доставчици, при мигновените съобщения преобладава разпокъсаност и затворени екосистеми, което затрудняваше свободното взаимодействие между потребителите.
0 Коментари